Катетеризиране

Катетеризиране

Поставяне и смяна при необходимост на уретрален катетър, което ще облекчи значително болния на легло, както и неговите близки.

Също служи за следене на количеството отделена урина за даден период, когато това е належащо. Катетърът преминава през уретралния канал на пациента и щом стигне до дъното на пикочния мехур, специален балон се раздува в него, което го фиксира на мястото.

Смяната на катетъра през определен период от време има за цел спазване на високо ниво на хигиена и предотвратяване на инфекции.

80.00лв

Уретрален катетър

Уретралният катетър се поставя през уретрата в пикочния мехур, за да го освободи или с диагностична цел. Процедурата е необходима при невъзможност за спонтанно уриниране, специфични изследвания или специални лекарски назначения.

Основни моменти

  • Избор на катетър: Съобразява се с възрастта, състоянието на уретрата и евентуални заболявания.
  • Смяна: Интервалът е минимум 6-8 часа, до два пъти на ден. При дългосрочна употреба катетърът се сменя на всеки 20-30 дни.
  • Промивки: Извършват се с антисептичен разтвор (до 200 мл) за поддържане на хигиената.

Наблюдение

След поставяне е важно да се следи функцията на катетъра, състоянието на уретралния отвор и вида на урината.

Изисквания

Поставянето се извършва от лекар, медицинска сестра или акушерка при спазване на стриктна стерилност. Подготовката и съдействието на пациента са ключови за успешното провеждане на процедурата.

Тоалет против декубитус

Тоалет против декубитус

Декубитусът представлява разраняване на кожата и подкожните тъкани, което възниква вследствие на продължително залежаване. Това състояние е резултат от смущения в кръвообращението, което води до нарушено хранене на тъканите, умиране и отпадане на кожните клетки.

Основни причини и рискови зони

Декубитусът се развива в зони, където има продължителен натиск върху кожата:

  • При лежане по гръб: тил, седалище (областта на опашната кост), лопатки, пети и лакти.
  • При странично положение: уши, тазобедрени стави, вътрешна и външна част на бедрата.
  • При пълни пациенти: под гърдите и в кожните гънки на корема.

Роля на личния асистент

Личният асистент има важна задача в профилактиката на декубитус. Лечението на тези рани обаче трябва да се извършва само от квалифицирано медицинско лице след оценка на тежестта на състоянието.

Важно: Не се опитвайте да лекувате декубитус без предварителна диагностика, тъй като това може да влоши състоянието.


Профилактика на декубитус

  1. Грижи за леглото на пациента:

    • Използвайте равен дюшек с чисто, гладко и добре изпънато постелно бельо.
  2. Промяна на положението на пациента:

    • Променяйте положението на пациента в леглото на всеки 2 часа.
    • При странично положение:
      • Поставете 1-2 възглавници зад гърба на пациента, за да осигурите комфорт.
      • Поставете възглавница между коленете.
    • При лежане по гръб:
      • Поставете възглавница под глезените, за да избегнете натиск върху петите.
  3. Антидекубитален дюшек:

    • Използването му е задължително за пациенти с ограничена двигателна активност.
  4. Поддържане на хидратация и хранене:

    • Осигурете балансирано хранене и достатъчен прием на течности.
  5. Хигиена на пациента:

    • При пациенти с нарушени отделителни функции, извършвайте редовно хигиенен тоалет на гениталната област.
    • Извършвайте лична хигиена според указания, за да намалите риска от разраняване.
  6. Грижа за кожата:

    • Проверявайте редовно рисковите зони за зачервявания.
    • При наличие на зачервявания, използвайте цинкови кремове (напр. крем “Здраве”, цинкова паста).
    • След хигиенния тоалет, масажирайте кожата с хидратиращо тоалетно мляко, за да поддържате нормалния баланс на кожата.

Забележки:

  • Не използвайте препарати на алкохолна основа, които изсушават кожата.
  • Избягвайте продукти на мазна основа, които могат да запушат порите на кожата.

Своевременната профилактика и правилната грижа значително намаляват риска от развитие на декубитус и спомагат за поддържане на доброто състояние на пациента.

Наблюдение и грижи при уриниране

Грижите и наблюденията за отделителните органи и системи са ключови за поддържането на общото състояние на пациента и за предотвратяване на усложнения. Ето обобщение на важните точки:


Наблюдение и грижи при уриниране

  • Урина: Тя е важна за отстраняване на ненужни вещества от организма. Нормалното количество е 1200-1500 мл дневно при здрав човек.
  • Промени в урината: Следи се за:
    • Цвят: Светложълт е нормалният. Може да варира заради храни или лекарства.
    • Миризма: Лека и не неприятна е нормална. Силна миризма може да бъде от храни като чесън или аспержи.
    • Количество и прозрачност: Водят се бележки при значителни отклонения.
  • Подпомагане на пациента:
    • Спокойна обстановка за уриниране.
    • Стимулиращи методи: шум от течаща вода, топлина в областта на мехура.
    • Ако проблемите продължават, необходима е медицинска помощ.
  • Хигиенен тоалет: Задължително се извършва след всяко уриниране.

Наблюдение и грижи при дефекация

  • Физиологичен процес: Нормално се извършва веднъж или два пъти дневно. Фекалиите са остатък от храни, бактерии и вода.
  • Смущения:
    • Запек: Сухи и твърди фекалии, изхождане на 2-3 дни. Придружено с болки, тежест в корема и отпадналост.
    • Диария: Редки или воднисти изпражнения, честа дефекация, обезводняване, отпадналост. Необходима е медицинска помощ.
  • Асистенция при дефекация:
    • Ползва се подлога в леглото. Болният е леко повдигнат, подлогата се поставя удобно.
    • След дефекация: Почистване на пациента и измиване на подлогата.
    • Хигиенен тоалет: Включва измиване на гениталиите.

Общи препоръки

  • Поддържайте добра хигиена и комфорт на пациента.
  • Докладвайте за промени в уринирането и дефекацията – цвят, миризма, количество, наличие на болка или дискомфорт.
  • При смущения в отделителната система се консултирайте с медицинско лице.

Спазването на тези насоки гарантира по-добро състояние и комфорт за пациента.

viber